„Четящият човек извършва една невидима работа по вкуса. А човекът с вкус по-трудно става подлец, най-малкото защото е некрасиво.
Четящият човек е красив.“
Думите са на Георги Господинов и няма как да не съм съгласна с тях, защото съм наблюдавала четящи хора в метрото.
Когато човек е потънал в страниците на книга, изражението сякаш е променено – с повече светлина и живец.
Последните 5 години четенето на книги се пропагандира много, а забелязвам и съревнование по четене, което всъщност е хубаво, като изключим игрите на егото.
НО в същото време ме гложди и един въпрос:
Трябва ли човек да прочете купища книги, за да започне да разбира същината на дадена тема, да схване механизмите и логиката?
Имам предвид нехудожествената литература. Днес има тонове книги по всякакви теми, а достъпът до тях е толкова улеснен както никога досега!
На пръв поглед това е страхотно, но…
Оттук дебне и капанчето – човек може така да се замотае и обърка, че да се откаже накрая да проучва това, което го интересува.
И понеже и за мен е щраквал този капан и съм била обезкуражена, горният въпрос не ми даваше мира.
Докато не попаднах на една мини система за умно четене на книги, която в резюме казва следното:
10 добре подбрани книги обикновено са достатъчни, за да разберете експертния консенсус по всеки разумен въпрос, който си зададете.
Сигурна съм, че на това твърдение ще скочат лекари, адвокати, всички хора с PhD и ще кажат, че това е мнооого ниско ниво на експертиза, ако не и никакво!
И за да не звучи гръмко и несериозно, ще дам 4 уточнения – подкрепления:
Книгите трябва да бъдат ДОБРЕ подбрани.
10 на случаен принцип по дадена тема няма да ви съберат експертна мъдрост. И със 100 няма да се получи, ако са с ниско качество.
ВНИМАНИЕ: Става дума да прочетете 10, но висококачествени книги!
Разбирането на експертния консенсус НЯМА да ви направи експерт.
Разбирането на знание е много по-ниска летва от създаването на знание. Пак е ниска летва и спрямо успешното прилагане на знание в различни области.
В този смисъл с едни 10 книги няма да станете сърдечен хирург, но ще бъдат достатъчни да разберете кой начин за извършване на коронарен байпас считат за правилен повечето хирурзи.
Трябва да съществува експертен консенсус по дадения въпрос. Или поне няколко доминиращи гледни точки.
Не може да се доберете до експертен консенсус, ако експертите не се обединяват около отговор на въпроса. Също и ако въпросът не е бил разгледан, защото хората от сферата са избрали да НЕ го дискутират, разработват по определен начин.
Разумният въпрос е ЗАЗЕМЕН.
На най-високите нива на дадена област може да се формулира въпрос, който един новак не би си и помислил да зададе.
Разбирането на европейската философия често изисква да имаме много по-обширен запас от знания, за да поставим дори и разумни въпроси.
Но въпроси от рода на „Какво е екзистенциализъм?“ спокойно могат да бъдат покрити от 10 книги.
Един въпрос е разумен, когато неспециалист може да го формулира и едновременно с това вече съществува добър отговор.
И все пак, какво са 10 книги!
Те са значителен праг, когато говорим за случаен интерес. Това е много повече от преглеждане на материал в Уикипедия или размисли в нечий сайт. Тези книги определено не са забавление, лесна за смилане популярна наука.
Дори и човек да има нормално темпо на четене – по 1 книга на седмица, това са си 3 месеца плътно работа.
В същото време десет книги са значително по-малко от необходимото, за да станем експерти по каквото и да било.
Но ако търсим отговора на разумен въпрос (по горните критерии), вероятно ще получим задоволителен такъв – просто ако свършим работата за тези 3 месеца.
Като се има предвид ниската летва, необходима за разбиране на експертен консенсус по даден въпрос, то защо повече хора не правят това?
Дяволът както винаги се е скрил в любимите детайли – ПОДБОРА!
Как да подберете правилните книги
Проблемът с този подход за изследване при повечето хора е в безконтролното хвърляне към грешните книги. А кои са те?
Има три вида книги, които удължават пътя до разбирането на експертния консенсус. И за съжаление това са тези, които се мъдрят на първите места в книжарниците и пълнят списъка на бестселърите:
1. Книги с „нови“ идеи
Повечето идеи са… стари, дори и в уж авангардни области. Ако книгата е пълна с новости, това е друг начин да се каже, че съдържа неща, които тепърва предстоят да бъдат доказани в по-широк мащаб.
2. Книги с „полезни“ идеи
Прагматизмът е хубаво нещо, но често изкривява резултатите от изследванията. Не бъркайте „Кой е правилният начин да мисля по въпроса?“ с „Кои са практичните неща, които мога да направя по въпроса?“
3. Книги с „революционни“ идеи
Тези сякаш са най-опасните.
Книгите, които са рязко встрани от “правата партийна линия”, имат претенцията да бъдат самата промяна на модела. Но в същото време затрудняват много разбирането на ортодоксалната перспектива.
Но не приемайте това погрешно – не означава, че не си струва да четем всички тези книги, само защото не се „класират“ за групата на онези 10 за разбирането на експертния консенсус.
Да прочетем 10 книги за самопомощ или скандален бестселър, който ни обяснява защо всички експерти грешат по дадена тема, може да е забавно и интересно.
Само че това ще ни забави, отбие от пътя, който ще ни отведе до общата картина, която имат експертите по темата.
Кои са правилните книги тогава?
Те са три типа и към тях трябва да посегнете в следния ред:
1. Актуални учебници
Те са едни от най-ценните книги, защото са написани да представят експертен консенсус. Дори автори със силно неортодоксални мнения обикновено дават една балансирана картина в собствените си учебници.
2. Академични монографии
Принципно те са по-фокусирани от учебниците. Макар и да не можете да получите общ преглед за дадената сфера, чрез монографията ще се доближите до търсения от вас отговор.
Ако по въпроса не намирате добри монографии, обзорните статии са несъмнено прилична алтернатива.
3. Утвърдени трудове, цитирани като авторитетни в дадена област
Този тип трудове са последни, защото за всеки начинаещ е предизвикателство да ги разпознае и разбере тяхното значение без по-голям контекст.
Когато даден труд е често цитиран в учебници и монографии, то си струва човек да направи усилие да го “разкодира”, за да обогати, завърши картината по въпроса, който го проучва.
Или казано накратко:
Ако сте избрали добре разработен въпрос като „Кой е най-добрият начин за лечение на тревожността?“ или „Как трябва да инвестирам на фондовата борса?“, ще получите добър прочит на експертния консенсус, когато направите именно такъв подбор на книги.
Експертен консенсус vs истина
Всъщност защо да ни интересува консенсусното мнение?
Не трябва ли да ровим упорито и неуморно за истината, дори ако това означава да се отвърнем от възгледите, позициите на армия от авторитетни учени?
Независимо от всичко има 3 добри причини разбирането на мнението на експертите все още да е много полезно, пък дори и то да не стига до познаването на “истината”:
В здравословно интелектуални области „експертиза в Х“ е доста близо до „хора, които знаят много за Х“.
Eто защо разучаването на експертния консенсус е разумна оценка на отговора на: „Ако съм научила толкова много колкото експерт, тогава какви мнения е вероятно да формирам?“
Подборът на 10-те книги ще ви помогне да се доближите до тази оценка.
Диалогът, общуването обикновено се основават на консенсусна гледна точка.
Следователно е невъзможно да се разбере правилно един нестандартен, невписващ се в нормите възглед, без да се знае какво иска да отхвърли.
Затова и ако силно подозирате, че експертите от дадена област имат грешен ментален модел, пак трябва да изучите консенсусните идеи, за да разберете алтернативите.
Да знаеш „истината“ е трудно достижимо. Да познаваш експертния консенсус е реално постижимо.
Обезкуражаващо е, но ние хората не сме напреднали с придобиването на надеждно знание за света, на което да се облегнем. Практически погледнато всяка дисциплина има свои стандарти за доказателства и методологични техники.
В противовес на това да разбереш мнението, мисленето на експертите е съвсем постижимо и не е свързано с толкова трудности и затъване в тресавището на страшните съмнения.
Ясно е, че пътят на този вид самостоятелно изследване не лесен и има доволно много, добре замаскирани капани.
Както казах и в началото, изборът на грешните книги е основната причина човек да не може да достигне до експертния консенсус за даден въпрос. А по-лошото е, че заради това целта често му се привижда като невъзможна.
Подобна е ситуацията с онлайн проучването. То често ни отдалечава от реалността, тъй като лъжливите източници и „алтернативните“ профили и общности заглушават всякакво разумно тълкуване и разсъждение.
И все пак тези проблеми според мен имат общо по-малко с критичното мислене и повече с мотивираните причини.
Ако наистина искате да научите какво мислят експертите по дадена тема и сте готови да инвестирате време в изчитането на поне 10 сериозни книги за това, то е съвсем сигурно (като цената на златото), че ще достигнете целта си.
И всичко, което е необходимо, е да положите умни, последователни УСИЛИЯ и наистина да искате да знаете ОТГОВОРА на въпроса!
Не е много, нали?
Как подхождате, когато искате да навлезете в нова за вас тема? Подбирате ли източниците дълго, търсите ли мнението и препоръките на експерти?
