Импро театър – най-забавният начин да се спогодите с живота

Късният соц, 80-те години. 8-ми март – празник на майката. Моя милост е в пети клас и са ме изтъпанили на сцената на селското читалище. Краката ми леко треперят, трепетликата е пропълзяла по цялото тяло…

Аз обаче събирам всички планетарни сили, красноречие и артистизъм – започвам монолог. И вадя отчаян глас на… един многострадален МЪЖ!

„- Жената бе, братче, жената – оплаква се бай Симо, шивачът от казанджийската чаршия. – По цял ден мели, чумосва комшийките и подмамва чуждите кокошки да носят в нашия полог, а вечер, като се прибере, кълне, кълне, докато й се запенят устата.“

Монолог, монолог, ама преминава в диалог между нещастника и жена му – с елементи на люти клетви и тежки закани. И така моят детски гласец превключва от отчаяния мъжки глас на женски скандален фалцет.

Пълна шизофрения, преливам от образ в образ.

Монологът не е дълъг, обаче става дълъг, защото залата се залива от смях. Аха да продъжа към следващото приключение на героя и от задните редове се надига неистово цвилене.

Баби, майки, лели, чичовци, съученици са вперили очи в мен с разтегната до ушите уста. Едвам се удържам и аз да не се захиля като зелка и се чудя накъде да гледам. В тавана естествено.

Най-накрая слагам точката и следват пет минути ръкопляскане и тропане по столовете. После една седмица ме обливаха вълните на народната любов и славата изневиделица, защото монологът се оказа гвоздеят на програмата.

На фона на обичайните сополиви стихотворения, моето си беше гръм и раздвижи блатото на празничния соц сценарий.

Така започна крехката ми артистична кариера. Разбрах, че мога да го играя всякак – и хора, и животни и кактус.

Разбрах и колко е важно с какъв текст започваш – беше разказът на Чудомир „Без късмет“. Оттогава ми е любим.

После дойде езиковата гимназия – немският превзе сърцето ми и театралната сцена хвана паяжини. Нямах време за нищо, защото бях в училище до 17 ч, а после кълвях думите от речника и пишех домашни до 2 часа по нощите. Имах един кратък период, в който учехме и в събота.

Моите артистични таланти си отлежаваха дълги години като стар порт, докато не ги събудих ехеее едва през 2019 година.

Записах се на импровизационен театър за начинаещи и в продължение на 2 месеца превъртах часовника на времето назад.

Отново бях в пети клас и се забавлявах с различни роли и задачки всеки път.

Това пътуване във времето ми се отрази много добре – върнах към живот някои умения. Оказа се, че имам други, за които не знаех. Писането ми се подобри, думите по-лесно изваждаха мислите ми на листа.

Групата беше много разнообразна и интересна! Всички си партнирахме с такава отдаденост и лекота, че без другите нямаше да разбера новите неща за себе си.

Черешката на тортата беше финалното представление, на което си доведох и публика – моите колеги. Друго си е да играеш пред феновете.

Тъкмо щях да се запиша за групата за напреднали, но дойде бацилът и рязко замрази импро изявите.

Импро театърът обаче си остана в сърцето ми и кацнах пак в група за начинаещи през 2023 година при любимците ми ХаХаХа ИмПро Театър в София.

Това беше моята искрена и лична въдичка, на която се надявам да сте се закачили. Защото сега минавам към чисто прагматичната част…

Каква е ползата от “вредата” да се направите на гранде маймуна в импро театър

Приключението мога да опиша накратко така:

Импровизационният театър или импрото е форма на театър, в която всичко се измисля на момента – сюжет, роли, развитие, диалози и взаимодействия.
Публиката не е пасивна, а участва в процеса – подава идеи за историята, променя хода на действието и има немалък дял в това как то ще завърши.

Няма нищо правилно и грешно. Важното е започнатото да намери своя край, който е най-добрият, защото е плод на спонтанните усилия на всички.

Eто какви награди ви очакват, ако решите да скочите в импрото:

1. Обърквате долните сметки на мозъка и той започва да работи ЗА вас, а не ПРОТИВ вас.

Когато сте принудени да импровизирате, автоматично се поставяте на място с несигурност и дискомфорт, където мозъкът ви започва да работи естествено, за да разреши конфликта.

Въображението се развихря и се получава положително развитие.

Това е потвърдено от проучвания с джаз музиканти. При тях импровизацията е най-силна. Видяло се, че след като влезеш в това мозъчно пространство на импровизиране, използването на дорзолатералния префронтален кортекс намалява.

Това е частта на мозъка с оня проклет гласец, който ви казва, че не сте достатъчно добри и трябва да се откажете.

Става дума за симпатичния вътрешен критик, който всички отглеждаме в себе си.

А междувременно се активира другата част на мозъка, отговорна за езика и креативността.

Така по време на импровизиране се случва чудото.

Вътрешният критик замлъква и вие започвате да се фокусирате върху сцената, музиката, хората около вас и действията, с които да накарате историята да оживее.

И когато се потопите истински в това, тогава може да влезете и в състояние на ПОТОК. Това ви позволява да бъдете толкова присъстващи и съсредоточени върху нещо, че имате усещането сякаш всичко останало в света просто престава да съществува.

Погълнати сте изцяло от задачата, доброто настроение ви залива – особено, ако разигравате нещо смешно.

Такива състояния ще ви помогнат да развиете и безценни житейски умения.

Първото, за което се сещам, е умението да пускаме контрола.

Знам, че импрото е трудно за свръхконтролиращите, защото то ги кара да изоставят бляскавия си план за всичко и да продължат с наличното в момента.

Предварителната нагласа какво ще кажат и опитите да контролират другите претърпяват фиаско в този изключително спонтанен театрален формат.

Затова пък ще се научат да се чувстват комфортно в потока и ще се убедят, че често нещата завършват по-добре без юзди и план.

2. Грешите волно и безотговорно и не се възприемате насериозно.

Тук егото започва да вие на ужас…

Така или иначе правите грешки в живота си.

Когато практикувате импровизиране, встъпвате в едно пространство, което дава безопасност да оплескате всичко и да видите какво работи и какво не.

И като паднете, имате инструментите, които ви помагат да се изправите. В изправянето не сте сами – подпират ви колегите импровизатори и не ви съдят.

Възлюбването на грешките води до ефект на доминото – научавате се да поемате повече рискове.

В началото на импровизирането човек е доста сдържан, не прави рисковани стъпки и предпочита да е в състояние на съхраненост и сигурност.

Спомням си, че първите три пъти гледах да бъда максимално концентрирана, та да не изпусна да направя правилно нещата, да не объркам другите в тяхната роля.

След това всичко си дойде на мястото, защото започна изграждане на доверие в групата. Тези, които бяха по-свити, се отпуснаха, започнаха да се смеят повече, да правят това, което първо им дойде отвътре без много да премислят. Реално те поемаха рискове.

Комфортът в рискуването се пренася и във външния свят – по-уверен си в говоренето пред група хора, не се притесняваш да споделяш идеите си и изключваш тревогите как ще бъдат приети.

Магията избухва само с тайната съставка – когато спрем да се чувстваме свръхважни.

Като те набутат в общата смешна история с ролята на продавач, който трябва да откаже всяка молба на клиента с най-абсурдните аргументи, тогава всичката сериозност изчезва.

3. Научавате се да слушате активно.

Основният стълб в импровизирането е слушането.

Вие просто нямате избор освен да си отворите ушаците, да сте търпеливи и да внимавате какво правят хората около вас. Като нямате сценарий да погледнете, трябва да следите думите и действията на другите, за да може историята да продължи да се развива.

Е, това не се постига лесно, особено днес, когато всеки иска да си каже неговото, да привлече внимание и да се почувства като „най-великия шоумен на света“.

Започва се с едно такова упражнение…

В група от 4 човека всеки трябва за малко повече от 1 минута да разкаже случка на съседа вдясно, но едновременно да слуша тази на съседа отляво. Свърши ли времето, всеки от групата разказва какво е чул от историята на другарчето.

Последващите ефекти са ясни – научавате се да разчитате и зачитате чувствата и думите на хората, да ги разбирате и общувате по-добре и съответно да изградите по-добра връзка с тях.

4. Усъвършенствате комуникационните и социалните си умения, ставате по-добър екипен играч.

Ако в работата си позволяваме да говорим витиевато и неясно, то импровизирането изисква да практикуваме ясна комуникация, да обличаме идеите и мислите си в думи така, че да ни разберат.

Всичко трябва да става бързо, ефективно и да има смисъл за историята.

Като цяло процесът е много естествен и тече на база разговор. Затова и когато сте част от импро, ви остава само едно – да говорите, вземате решения на момента.

А красивите плодове на това доброзорно усилие са увереността и умението, навика да развивате и поддържате разговор.

От прочетеното дотук разбирате неминуемо, че импровизирането изобщо не е моно, а колективна работа.

Противно на бесния индивидуализъм тук вие изглеждате добре, когато другите играчи изглеждат добре.
Затова подкрепяте останалите на сцената както можете, с всички сили.

Ако го приложите същото в работна среда, тогава успехите и духът на разбирателството в екипа няма да са нещо, което се постига само с дълбоки стратегии и притискане на служителите за продуктивност.

5. Креативността ви е в неудържим възход.

Когато знаеш, че всеки ще подкрепи идеята ти и ще извлече максимума от нея, това те освобождава да започнеш да поемаш рискове.

Креативността избухва в тази среда на доверие и подкрепа, със свобода да рискувате изцяло. А съотборниците няма да ви съдят и отстрелят заради гафовете.

Едно от упражненията например е „Да, и…“.

Единият говори за свое преживяване, разбиране, а другият освен, че го поддържа в неговото, допълва с друго от себе си.

Резултатът е далеч по-благотворен (прилив и размяна на хрумки, доразвиване на концепция) отколкото при обичайния подход – Ти хубаво казваш, но не си съвсем прав, защото има по-добро…

Кретивността в импро процеса има един много важен нюанс, който копирайтъри, специалисти продажби, брандове се опитват да овладеят през обучения и гледане на филми – разказването на завладяващи истории.

Импрото ви дава възможност да задълбочите разбирането на историята, емоцията, която трябва да предадете на публиката.

Можете да си позволите истинския лукс да сте автентични –  да разказвате със свои думи и да изкарате чувството, което в момента е полепнало по тях.

А когато някой просто запецне с реплика или идея, спокойно да му подадете ръка, за да продължи развитието на разказа.

6. Играете на воля, свободни от очаквания.

Помните ли кога последно сте били в истинска игра, като децата?

Подозирам, че много хора ще се върнат в детството. Защото днешният живот ни тика в друго – поставяне и гонене на цели, осигуряване на финансова стабилност… Всеки да си допише.

А всъщност играта, която несериозно лепим като присъща само на децата, е спасителен пояс за възрастните – да оцелеем, да запазим психичното си здраве, да не грохнем в препускането за продуктивност и успешност.

С импрото се връщате към истинското детско усилие – скачате на сцената с чувство на вълнение и любопитство и не знаете какво ще се случи и получи.

Не се и чудите.

Опитвате нови неща и не приемате нищо от резултата на живот и смърт. Във всеки един момент се опитвате да намерите играта – докато импровизирате, търсите забавните детайли, които можете да прегърнете и да продължите с тях в историята.

Един казва, че планира да си откупи парцел за дом на Луната. Вие пък се хвалите, че тъкмо сте подписали договор за къща на Марс.

Така създавате игра, която е и вид модел.

Представете си да го приложите в реалния живот – ще внесете радост в деня си, общуването с другите ще се олекоти до такава степен, че ще намалеят моментите на „Оффф, пак ли иска да говорим сериозно по оня неудобен въпрос…“

7. Уелнес за менталното здраве

Всички хубави странични ефекти от практикуване на импровизационния театър в неговата същност мога да обобщя така:

Човек е в своята истинска роля, действа от естествен вътрешен подтик, а умът е натикан в ъгъла без шанс да се набърква във „филма“ като внася смут и колебание.

“Наградите”, изброени в предните точки, допринасят за подобряване на менталното здраве.

Хората стават по-адаптивни, гъвкави, смели, когато вземат решения.

Приемат несигурността и неизвестността, което води до намаляване на социалната тревожност и депресивните състояния.

Всъщност, списъкът може да се окаже дълъг, защото импрото задейства различни механизми у хората и ефектът се проявява според техните нужди.

Аз обаче искам да откроя 2 ключови ползи:

Активно присъствие в настоящия момент

Без да сте тук и сега не се получава импро театър, защото ако не внимавате и пропуснете репликата на колегата си, тогава историята се разкъсва на парчета.

Не може да си позволите разсейване и да пускате странични мисли в главата си, защото както казах и в началото – всичко се измисля на момента и от вас зависи представянето на другите и целия разказ.

Това умение помага за отслабване на тревожността за миналото и бъдещето, защото човек е в активен режим на преживяване и осъзнаване, че всичко е във властта му тук и сега и необходимите инструменти за действие са в ръцете му.

Няма нужда да прехвърля в главата си минал опит или да се насилва да предугади бъдещи развития.

Нещо повече, бидейки тук и сега, можем да уловим възможности за иновации, които иначе бихме пропуснали. Под иновации имам предвид не само в бизнеса, а като общо разбиране за нестандартни решения и обръщане на перспективата.

Перфекционизмът губи властови позиции.

Това ми е любимата благинка, защото дълго време не можех да отрежа опашката на Дявола, който ми пречеше да се зарадвам на очевидно добри резултати от усилията ми в коя да е област.

Ефектът се проявява благодарение на споменатото препрограмиране на мозъка и изключването на вътрешния критик.

Цялата подкрепяща среда на групата отнема тревогата ти за несъвършенство, кара те да се смееш, когато си сгазил лука. Защото няма съдене, а само подлагане на рамо.

Отказваш се от всякаква подготовка и контрол, за да имаш перфектния резултат и представяне, защото първо – не ти дават време и второ – разбираш, че всичко свършва по-добре в колаборация с другите.

8. Неочаквано се спогаждате с живота.

Така се връщам на заглавието на тази статия.

Според мен спогаждането се изразява в това човек да се движи по течението на живота, в синхрон с неговите закони.

Това става, когато проявява даровете си с лекота, изважда талантите навън, от което печелят и другите хора. Защото допринася за заглаждането и на техните грапавини, дава им пример за промяна.

Мисля, че това се е получило с един моите колеги импровизатори от първия курс.

2019 година Иван работеше нещо, свързано с Човешки ресурси. Тогава нямаше подсказка, че ще направи завой. Наскоро видях, че се е записал в класа на Теди Москов в колежа „Любен Гройс“ и има самостоятелни представления на вече по-високо ниво.

Това беше моята лична ода за импровизационния театър.

Ясно е, че съм влюбена доживот в него и то е защото премахва границите.

Дава възможност на всеки да се отпусне в доверие в себе си и просто да бъде. Без очаквания, изисквания и цели. В потока.

Благодаря на Ивайло Рогозинов, че с негова помощ се впуснах с удоволствие в това приключение, за уроците, изненадите и вдъхновението всеки път.

С позволението му използвах и чудните снимки от Фейсбук страницата на ХаХаХа ИмПро Театър.