Ако все още има неразбрали: ПРОМЯНАТА е най-постоянното нещо. И няма изгледи това да се промени!
Пълен оксиморон в две изречения.
И какво правят хората, когато задухат ветровете на промяната?
Едни строят укрепления като чичо Скрудж и гледат с всички сили да запазят постигнатия успех.
Не им идва на ума да правят иновации, да експериментират с нови продукти. Ослепяват за разрушителните процеси пред очите им, които неизбежно и безмилостно ще ги пометат.
Но други строят вятърни мелници – успяват да уловят и опитомят вятъра.
Те провиждат истинските промени и разпади и им отговарят подобаващо – с нова услуга, необичайно обслужване, надградено умение.
ТЕ са джедаите, които са преоткрили един инструмент. Той им помага да станат НЕСЪКРУШИМИ във времена на катаклизми.
КОЙ е този магичен инструмент и каква е логиката му на ефективно приложение?
Ще разберете, ако продължите да четете смело.
И сега нека върнем машината на времето назад…
Няма нищо в гъсеницата, което да подсказва, че ще стане пеперуда. – R. Buckminster Fuller
Представете си, че живеете някъде около 1890 година.
Повечето хора пътуват с кола с конски впряг, железница или трамвай. Железницата е по-удобна от коня и двуколката, защото тогавашните пътища са просто едни ужасни кални коловози.
И когато чувате неща като „автомобил“ и „механичен кон“, веднага ги отхвърляте, защото за вас това е някаква временна лудост.
Но ето че след известно време виждате няколко автомобила на улицата.
Тези първи коли са ненадеждни, трябва им сериозна поддръжка и миришат толкова отвратително, че хората ги наричат „смърдящи колесници“. А освен това липсват и пътища, по които да караш такава „колесница“.
Всъщност, това е средата, в която Хенри Форд е развивал визията си за висококачествена кола на достъпна цена.
И много пречки са стояли на пътя на тази визия – доверието в колите, транспортната екосистема и дори осигуряването на инвестиции в компанията.
Само един пример:
Хорас Ракъм е бил един от първите инвеститори в The Ford Motor Company.
Той пренебрегнал съветите на други хора, огромната несигурност и купил 50 акции на „Форд“ от борсата (от общо 890).
Президентът на Michigan Savings Bank много настоятелно го предупредил да НЕ инвестира в компанията. Аргументът му бил: „Конят e тук, за да остане, но автомобилът е нещо ново – просто модно.“
Да, това изглежда като ужасно предсказание. Даже може и да си помислим, че никога няма да направим такава грешка!
И все пак, трябва да имаме предвид парадигмата, екосистемата и преобладаващите условия, когато се вземат такива решения.
Нека погледнем на нещата по различен начин….
Да поразсъждаваме над тези въпроси:
- Предвиждате ли в следващите години автономните коли да бъдат разпространени в широк мащаб?
- Какво ще кажете за същия размах при доставките с дрон?
- А за пътешествия в космоса?
И ако тези неща днес са по-близо до това да станат реалност, то само преди няколко години бяха считани за научна фантастика.
Даже много хора смятат, че все още са!
Да предскажеш какво ще донесе бъдещето е истинско предизвикателство. Трудно е да видиш отвъд това, което в момента съществува.
Разликата между 1900 година и сега е, че технологиите, подпомогнати от експоненциална скорост, галопират напред много по-бързо, отколкото би могъл някога един механичен кон.
Точно тази скорост на промяната е причината да актуализираме менталните си модели и рамки, за да осмислим такива явления.
Това е и задачата на статията в две части:
Ще се запознаете с проста рамка, с която да преформулирате възможностите и заплахите и да можете да „впрегнете“ ветровете на промяната.
S КРИВА – инструмент за управление на промените
Съществуват много модели на промяната, но има един, който е особено релевантен на разрушителната иновация – Сигмоидната крива или S кривата.
Тя е ментален модел или евристика за рамкиране на голямо разнообразие от явления. Можете да мислите за тази крива като за апарат, инструмент на оптометрист, на който можете да слагате нови лещи.
Разберете ли веднъж модела на S кривата, може да го приложите за кариера, бизнес модели и „арката“ на самия живот.
S кривата е представена от Еверет Роджърс в книгата му „Дифузия на иновациите“, публикувана за първи път през 1962 година.
Кривата е изведена от математически модел и може да бъде използвана за онагледяване на еволюцията на индустрия, компания или продукт за определен период от време.
Растежът на S кривата показва прогресия от малки начала, които се ускоряват и достигат кулминация и в крайна сметка се спускат надолу, намаляват.
Скоро ще се убедите, че с нея може да картографирате и личностно израстване. Независимо дали става дума за учене, разнообразен опит или компетентност.
S кривата следва формата на буквата S, като вълна с плосък растеж в долната част на S. После идва бавен и постепенен растеж, след това стръмна крива, кулминираща във фаза „Плато“ на върха на S.
Обикновено S кривата се разбива на 3 широки фази:
Растеж, Мащаб и Зрялост.
Тук ще я разбием на 6 отделни фази.
Ще наблегнем на шестата, която е решаваща, но често пренебрегвана. Именно тя е сляпото петно, защото е контраинтуитивна. Тя трябва да започне преди да достигнете фаза 5.
А сега нека да видим подробно модела на S кривата – от гледна точка на компании, организации и отделния човек.
ФАЗА 1 – зародиш с перспектива
Във Фаза 1 имаме визия в нейната ембрионална форма.
Може да е продукт в развитие или нов бизнес модел, който сте предложили за разглеждане на вашата организация.
Като отделен човек визията ви може да е съвсем нова кариера или умение, което искате да развиете.
Жалко е, направо престъпно, че много идеи дори не стигат до тоя етап заради естествената ни съпротива на промяната. Подобно на имунната система на гъсеницата – понякога ние сме тези, които слагаме край на идеята, убиваме я.
В компаниите това са хората, които предпочитат нещата да останат както са си, те са за статуквото.
Може да бъде много трудно да се формулира идея на този етап и още по-трудно да се събере подкрепа за продукт или концепция, които никога не са съществували.
ФАЗА 2 – показване на света
Ето, че вече сте представили новия продукт или услуга на пазара.
Това е етапът „Проба и Грешка“, на адаптация, тъй като пазарът реагира.
За човека това може да е началото на нова кариера или хоби или когато тъкмо е навлязъл в овладяването на ново умение или роля.
Етапът си е предизвикателство. Често тук се спъваме, защото кривата на ученето е стръмна. Точно в тая крехка точка съмненията, страховете и нашите уязвимости могат да вземат връх, да ни надвият.
ФАЗА 3 – отлепяне от земята
Тук пазарът е реагирал положително на нашия нов продукт или иновация и можем да увеличим производството.
Имаме тяга, имаме излитане. Това е точката на прегъване.
Превключваме от „Надявам се, че има дупка на пазара.“ към „Знам, че има пазар в дупката.“
За отделния човек това е етапът, когато е доказал компетентността си, повишили са го. Може да е встъпил в нова роля или да е усъвършенствал вече ново умение. Вълнува се, удовлетворен е – заслужил си е потупването по рамото.
И все пак, трябва да помним, че потупването е само на няколко сантиметра от удара в гърба.
Това е точката, в която можем да паднем в капана на успеха и да станем самодоволни. А самодоволството е характеристиката на следващия етап.
ФАЗА 4 – сън в устата на тигъра
“Празнувайте успехите си, но ги забравете бързо. Помнете повече загубите и не толкова победите си.” – Мото на ръгбистите от Нова Зеландия
Това е опасна фаза – когато сме постигнали успех. Парадоксално, нали!
Установили сме, че решението ни работи, така че пускаме люковете, за да защитим успеха си. Вярваме, че това, което е проработило, и ни е довело до тая точка, ще продължи да ни държи на нея.
Успехите могат да ни заслепят, че да не видим възможността за провал.
Победите ни могат да ни победят.
Плъзгаме се от нападателно мислене към отбранително.
Гладът ни да извървим допълнителна миля, за да изградим бизнес или да развиваме постоянно компетентност, може да отстъпи място на страх и отбранителност.
На този етап се ужасяваме да загубим постигнатия успех и се фокусираме върху защита на конкурентното си предимство.
Именно това мислене в отбрана ни прави слепи както за заплахите, така и за възможностите.
Лесно е да станеш нечувствителен към опасността, когато всичко работи. – Уитни Джонсън
Ето какво става в компаниите:
След като продуктът вече осигурява предвидими приходи, мисленето се измества от експериментиране с нови продукти и бизнес модели към защита на установените приходи. Бизнесът “ослепява” за заплахите от срив и нови начини за правене на нещата.
Когато компания първо разработва нов продукт, е по-склонна да поеме малки рискове, защото няма какво да губи.
Това е мислене в офанзива.
Въпреки това, когато продуктът стане успешен и започне да носи предвидими приходи, бизнесът се възползва от успеха и защитава паричния поток.
Често екипът по иновации, който е свършил работата, докарал е приходите, бива изтикан настрани и сякаш му казват „Оттук нататък поемат възрастните.“ Доста разпространено е, когато компанията е под натиск за осигуряване на приходи и трябва да запълва дупки от загуби.
Поеме ли фирмата – майка потоците от приходи, тя често налага нереалистични срокове за доходността.
Така хората започват да се страхуват от грешки и всякакви отклонения от плана. Притесняват се, че каквато и да е бъдеща иновация ще повлияе на същестуващите приходи, особено ако са дадени обещания пред акционери или членове на борда.
Като хора ние също сме податливи на такова протекционистко мислене. Сетете се за времето в миналото, когато са ви похвалили или отдали признание за постиженията ви.
Нека разиграем една проста ситуация…
Представете си, че като дете хората ви казват, че сте страхотни в баскетбола. Скоро забелязвате, че и приятелите и семейството ви ви показват уважение за спортните ви умения. Създавате си представа, картина, в която сте невероятни в баскетбола.
И въпреки че това е положително нещо, можете да минете в режим на защита на постижението си.
Станете ли отбранителен, спирате да учите и ви завладява страх, че ще изгубите постигнатото.
Ако промените печелившата си формула, тогава те може да престанат да ви хвалят. И така решавате да се придържате към това, което вече сте направили в миналото и да не се отклонявате от добре проправения път.
Един ден обаче забелязвате, че хората започват да хвалят по-малкия ви брат за уменията му в баскетбола и ревността се надига във вас: „Това е моят спорт, как изобщо се осмелява да навлиза в територията!“
След време приятелите ви, които са по-малко загрижени да защитават успеха си, стават толкова завършени баскетболисти колкото вас.
Защо?
Ами продължили са да експериментират, не са се страхували от грешки.
И изведнъж ставате жертва на срив, пропадане.
Такъв срив се случва в кариерата на всеки човек през цялото време и той ще се ускорява още и още.
Само помислете…
Когато другите ни възприемат като експерти в нашата област, можем да минем в защита за нашата очевидна експертиза. И докато се фокусираме върху нейната защита, пропускаме информация и/или хора, които застрашават периметъра на компетенцията ни по всякакъв начин.
Казваме си: „Това си е моята експертиза, как смеят!”
Попаднем ли в отбранителното мислене, се затваряме за учене концептуално и физиологично. Затваряме ума за нова информация в случай, че тя застрашава това, което вече знаем. А в стрес не учим ефективно.
В среда на изменчивост, несигурност, сложност и неяснота (VUCA) експеритизата е по-нетрайна от когато и да било.
При такова изобилие от информация, където данните се променят бързо, ние просто не можем да знаем всичко.
За да станем неразрушими, трябва да разберем, че идеите ни са само хипотези, а позициите ни само временни.
Ние сме само „управители“ на някаква роля и не можем да се свръхидентифицираме с която и да е роля. Отминаха времената на лежане на лаврите на успеха, защото разрушението, разпадът са новото нормално.
Дори и да станем владетели на планината и достигнем върха на S, планината може внезапно да се превърне в къртичина.
ФАЗА 5 – големият срив “изневиделица”
Най-добре е да не минавате през тази фаза – нито в бизнеса, нито в който и да е аспект от живота. Но тя се случва все повече и все по-често.
Само вижте как продължителността на живота на корпорациите рязко намаля през последните 50 години.
На много мениджъри тоя срив им идва като изненада. Не го забелязват, че се задава, въпреки че ясните знаци са им буквално пред очите.
Това е етапът, в който компаниите и отделните хора са в застой, упадък и разпад.
Те се конкурират по разходи за маркетинг, а не с иновация на продукта. На цена, а не на търсене.
Подпомагат намаляването на цените чрез автоматизация на работата, оптимизация, предложения, в които продуктите им стават генерични. И когато са заплашени от стартиращи компании и конкуренти, прибягват до регулации и съдебни спорове, а не до креативност и преоткриване.
Фаза 5 е дълга целувка за “Лека Нощ” и бавен, болезнен упадък, при който компанията се конкурира за непрекъснато намаляващо потребление на пазара.
Това е царството на метафорично топящия се айсберг. Фирмите се съсредоточават върху оптимизиране за свят, който вече не съществува.
Хората често ги сполита същата съдба, когато спрат да градят нови способности и станат зависими от съществуващите умения.
И тук идва въпросът:
Как да избегнем ФАЗА 5 и да станем несъкрушими?
А отговорът е… във ФАЗА 6.
ФАЗА 6 – лъвски скок за смелите
Това е етапът „Прескачане на S кривата“ и включва преход от успеха, който сте постигнали днес (в бизнеса или кариерата) към възможния успех утре.
Може би ще кажете, че не е много сигурно. Възможно е да сте прави. Не е сигурно.
Всъщност много „прескоци на S кривата“ не дават очаквани или предвидими резултати. Понякога резултатът не е финансова печалба. Често е нова способност или умение.
Ако сте гъвкави, сръчни и адаптивни към промяната, тогава тази нова способност може да използвате за друга S крива.
Дори и да не успеете с прескока както сте планирали, със сигурност ще развиете някакво умение в опитването да скочите.
В най-лошия случай ще разберете какво НЕ работи, което пък ви доближава една стъпка до това КАКВО работи. И с този начин на мислене виждате, че както победите, така и неуспехите са богати на учене.
Това беше най-важното, което трябва да знаете за S кривата, за да можете на всеки етап от кариерата или бизнеса си да я “налагате” и разбирате къде са пробойните и кога се отварят шансове за прескачане на кривата.
Във втора част на статията ще отдадем внимание на големия скок на новата крива, който изглежда винаги като стъпка назад. Затова и смелчаците да го направят не са много. Но пък винаги печелят.
Как се справяте във времената на промени – осмелявате ли се да експериментирате или се опитвате да защитите постигнатото?
Статията е създадена по книгата на Aidan McCullen “Undisruptable: A Mindset of Permanent Reinvention for Individuals, Organisations and Life”.
Благодаря на автора, че откликна на желанието ми да представя книгата на българските читатели в този формат.
Благодаря за вдъхновението, идеите, които имат ефекта на прищракване в глава – “Как не се сетих да опитам и така!”
За споделените решения и обръщане на погледа – те са надежда и импулс за действие и растеж във времена на огромна несигурност и разрушаване на всички познати опори.
Прекрасните илюстрации са дело на Fintan Taite.
КОЙ е Aidan McCullen
Той e консултатант по трансформация в областта на иновациите, лидерството, невронауката, менталната подвижност.
Във фокуса на вниманието и активността му са промяна на културата и лидерството в глобалните организации и дълбокото разбиране на когнитивните пристрастия и приобщаването.
Има 10-годишна експертиза в иновациите, нестандартното лидерство, развитие на нови продукти, дигитална инфраструктура, стратегически партньорства, разработване и приложение на стратегия за дигитален маркетинг, тренинг и менторство на персонал.
Създател и водещ e на подкаста The Innovation Show. Прави обучения, участва като лектор на събития за иновации и начин на мислене.
