Да се изгубиш качествено – суперсилата, която ви държи над водата във време на постоянни промени и бури

“Изгубен има две коренно различни значения. Да изгубиш нещо – нещо да отпадне от живота ти. Да се изгубиш – да се озовеш в непозната ситуация.” Ребека Солнит

В ситуация на промяна да се изгубиш, това е начинът да намериш собствения си път.

Но връзката на хората с изгубването е сложна.

Въпреки че повечето биха се съгласили, че да се изгубиш е половината от забавлението на живота, старият сценарий го вижда като ПРОВАЛ!

Да се изгубиш непременно включва някакъв вид загуба: Направих нещо грешно, обърках всичко и ето сега животът ми има по-малка стойност.

Но в свят, обърнат с главата надолу, в който всеки ден има промени, знанието само по себе си е в постоянна промяна.

Затова и да се изгубиш е част от новия сценарий!

Намираме се непрекъснато в едно плашещо състояние:

• Изкарали са ни корените навън, дезориентирани сме, разкачени сме нещастно като принтер от лаптоп.
• Стрелката на компаса ни все играе като луда. Всъщност си е направо счупен.
• Нещо повече, новият пейзаж на промяната не е нещо, което избираме.

Запознайте се с чудовището, което ще обикнете:

Поток – ПОСТОЯННА ПРОМЯНА.

Тя просто е.

В тази статия ви очаква трудно пътешествие, но крайната точка е достатъчно ценна, за да ви приканя да я прочетете докрай.

Ще разберете:

• Какво означава да се изгубите и има ли награда за това приключение.
• Провал ли е изгубването? Запознайте се с двата дявола, които пречат да се изгубите умно и успешно.
• Как различните култури „преработват“ изгубването и къде виждат ползите.
• Как да се изгубвате всеки ден, за да се…намерите – практични упражнения.

И след „разтърсващата“ новина, че постоянната промяна е тук и няма намерение да си тръгва, следва добрата:

В момента, в който се отворите към мислене за постоянна промяна, да се изгубите се превръща в добродетел – скрито оръжие и гениален ход не просто да прегърнете изгубването, но и активно да търсите непознатото и да прехвърлите зоната на комфорт.

Да се изгубите не означава липса на посока или да сте глупави – това просто е старият сценарий в действие.

Означава да се чувствате абсолютно комфортно с това, което НЕ знаете и може би НИКОГА няма да узнаете.

Как действа тази супер сила – зависи от отговора на всеки човек на въпросите:

• Да се изгубя кара ли ме да се чувствам некомфортно или стресиран?
• Любопитен ли съм или ме обземат страхове?
• Мога ли да изляза от пътя си или вървя по него като се спъвам и препъвам?

А опитът с изгубването при всеки често е многообразен – загуба на родители, изграждане на връзки, скъсване на връзки, лутане по пътя на намирането на професионално призвание, загуба на надежда и смисъл и пак намиране на смисъл.

При някои всичко се случва и през пътешествия до далечни дестинации и среща с напълно непознати култури.

Резултатът от целия опит е:

• СМЯНА на очилата, с които гледате на промяната.
• ОСЪЗНАВАНЕ на изгубването като дар. Защото ако никога не се изгубиш, то всъщност никога няма да намериш собствения си път и новият ти сценарий никога не ще се прояви с целия си блясък.

За щастие, в един свят на повече промени, ще се губим често.

Причината – старият сценарий сдава багажа, чупи се и вече не ни служи за постигане на целите ни.

И когато се отворите към мислене за постоянна промяна ще се научите как да се изгубвате по най-добрия начин:

• Да се чувствате комфортно в дискомфорт.
• Да намирате познати неща в непознатите.
• Да виждате това, което наистина сте търсили.

И накрая….

Да вплетете всичко във вашия нов сценарий!

Технология на изгубването – как става и как се намираш

Колкото различни хора, толкова и начини да се изгубиш. И не говорим само за това да завиеш в грешната посока, а отвъд това обичайно разбиране.

Може да се загубите:

• В естествена среда – в гори тилилейски или в морето
• В изградена среда – по улиците на града, пътищата на страната
• В дигитална среда – с нови приложения или технологии (доста иронично понякога, защото много такива са създадени, за да ви помогнат да се ориентирате)
• Във времето
• В мислите си, собствените си емоции
• В книга, учене на нещо ново, в някакви идеи

А може и вие самите да кажете на други да се изгубят. А може хора и компании да ви помогнат да се изгубите.

Сега си спомнете, когато сте се изгубили или сте били дезориентирани. Може да е било в чужда страна, в планината или… вкъщи. Не го премисляйте много.

Спомнете си как сте реагирали на това, че сте се загубили.

Какви чувства се появиха?

Почувствахте ли се изплашени и фрустрирани или се е надигнало любопитство и настроение за приключение?

Помислете как бихте искали да реагирате, ако се загубите. Върнете се към спомена за ситуацията.

Как сте я разказвали – от перспективата на стария или на новия сценарий? Можете ли да я разкажете отново, но от гледна точка на надеждата и откритието?

Понякога такъв опит има страхотни резултати, които обръщат живота:

• Откривате нови неща и имате повече осъзнатост за това, което ви заобикаля.
• Може да преориентирате компаса си.
• Виждате и преживявате повече и по по-ярък начин.
• Усвоявате нови умения и разширявате перспективата по начин, който ви трансформира из основи.
• Да се изгубите може да събуди живеца ви.

Често опитът с изгубването може да бъде разочароващ или пък опасен.

В миналото да изгубиш от поглед пътя или брега означава голяма опасност. Днес за много хора дезориентацията извиква безпокойство и страх.

В света на бизнеса, диктуван от правилата на стария сценарий, изгубването се избягва и заклеймява – на него се гледа като разрушаващо ефективността и продуктивността.

Но не само това!

В този процес човек изключва креативността от картинката и изпраща погрешен сигнал, че пътят напред е чист. Всъщност пътят е всичко друго, но не и чист.

В крайна сметка ако целта е наистина иновативнирешения или свеж начин на мислене или просто постигане на издръжливост, тогава да се загубиш е от съществено значение.

ИЗГУБВАНЕ ≠ ЗАГУБА ≠ ПРОВАЛ

Една от причините много хора да се борят с изгубването е, че го бъркат или приравняват със загубата. И това е разбираемо.

Най-очевидният пример тук е, когато починат родителите. Тогава човек е тотално изгубен. Загубва опората си, емоционалната си свързаност. Земята под него сякаш се пропуква и поддава. Надига се опасният страх, че скоро ще изгуби и други близки, здравето си, любопитството към живота.

Само че загуба и изгубен са две различни неща и никое от тях не ознава провал!

Но това не пречи старият сценарий да ни тика постоянно да вярваме в обратното.

Разбира се животът ти след такава загуба се променя, но не може да се каже, че поема посоката на обреченост. По-различен е, но и е вид покана да тръгнеш към нещо ново. Най-малкото защото винаги тече период на дълбоко преосмисляне на ценности и посока, съчетано с изгубване.

Компромисите и оскъдицата – малките дяволи, които мътят водата

Много хора се борят с изгубването заради мисленето в компромиси и оскъдица – те са едни от основните стълбове на стария сценарий.

Мисленето в компромиси ви казва, че единственият начин да спечелите е, ако друг загуби. И обратното – друг печели, защото вие губите.

Мисленето в оскъдица се корени в убеждението, че независимо колко много има, никога няма да бъде достатъчно.

И в двата случая цикълът загуба – изгубване – провал се повтаря.

Мисленето в компромиси и оскъдица са проблематични и в най-добрите случаи. По-лошото е, че главоболието, което причиняват, се усложнява в свят на постоянни промени. Защото хората прилагат традиционните показатели (те живеят в стария сценарий) спрямо тотално променена реалност.

И това отива отвъд чувството на изгубеност, понеже човек е загубил работата си или пък плановете му са се провалили.

Днес всеки един – млад и стар, богат и беден, независимо къде се намира по света, е загубил част от живота си такъв, какъвто го е познавал. В глобален мащаб земята се размести под краката на всеки и скоро няма да се успокои.

Загубата е във всякакъв вид – на близки хора, доходи, планове за почивка, бизнес, надежда за бъдещето. За много хора е простата, но решаваща загуба на чувството за нормалност.

Затова и при тези обстоятелства всеки сценарий, който казва „Стой си в твоя коловоз!“ звучи нелепо, даже безумно.

НО като се замислите – сега е перфектното време да се изгубим!

Не съм изгубен. Просто временно съм попаднал на грешното място!

Хората са разработили забележителен набор от подходи, за да навигират непознатото. Отново и отново, във всякакви култури и по целия свят на хората им се напомня, че не са изгубени, а по-скоро временно са попаднали на грешното място.

Всъщност, целият смисъл не е в изгубването само по себе си, а да растеш чрез ориентиране. Когато земята по теб се размества, да можеш да се стабилизираш и осъзнато да се преориентираш.

Това, което следва, са 4 примера – перспективи и инструменти на различни хора, начин на живот по темата за изгубването.

Някои са свързани с изгубване по време на пътуване, други с изгубване в мислите, а трети пък с изгубване в живота въобще. Някои се проявяват в цяла една култура, други в определена страна.

Всеки един пример подчертава голямото разнообразие на това какво работи и изследва въпроса “Какво те прави това, което си ти?”

И още по-важния – “Какво точно може да хвърли светлина върху новия ти сценарий?”

Къде е бялото на китайския черен дявол?

В съвременния свят, особено в западните страни думата „криза“ извиква картини на обреченост и разрушение – в по-мек вариант означава дискомфорт, а в крайно лошия направо Армагедон.

Думата е от гръцки произход и означава преценка или определяне.

И ако погледнем от този ъгъл, то свят в постоянна промяна си е криза на стероиди. Дистопията е тук, колкото и да си заравяме главата в пясъка.

Вероятно много от вас знаят, че в Китай гледат на кризата по различен начин.

Китайската дума се състои от две части – символа: първият е със значение “опасност”, а вторият “повратна точка/точка на промяна”.

Та за китайците кризата е предизвикателство, но такова, което изисква осъзнатост, предизвиква любопитство и отваря възможности.

Това са два различни сценария, които се стремят да обяснят един феномен, който е спирачка за човечеството от хилядолетия.

Какво би станало ако повече хора в повече страни от света станат осъзнати именно за това значение на думата в Китай?

Със сигурност кризата няма да изчезне, но това виждане може да преоформи как се справяме с промяната. Ще инжектира доза надежда, за да овладеем страха.

„БАРДО“ – най-желаната дестинация на хората от Тибет

Ако отидете в Тибет, със сигурност много ще ви говорят за будистката концепция “Бардо” – място на въображението, пространство между световете.

В “Бардо” се случват преходът и трансформацията. Място, което предизвиква страхопочитание, отвъдно място, където човек може да преосмисли наново себе си, мечтите си, бъдещето и изобщо всичко в живота си.

Един вид да се измисли, прероди отново.

В будизма “Бардо” е междинно, гранично състояние между смъртта и прераждането. То е междинна фаза – между едно състояние, начин на съществуване и друг.

В “Бардо” смъртта не означава само физическа смърт на човека, но може да означава и край на начина живот, заболяването, състоянието на ума.

И сега като имаме предвид “Бардо” концепцията, да помислим за думата „апокалипсис“. Гръцкият произход на думата няма общо с “катастрофа”, а с “откриване и разкриване”.

Или времето на АПОКАЛИПСИС е време на голямата истина и великата ТРАНСФОРМАЦИЯ!

Нека сега да свържем сценариите на “Бардо” и апокалипсиса с днешния свят.

Съвсем уверено можем да кажем, че в момента човечеството е в колективно “Бардо”, защото се опитваме да навигираме между нови неизвестни и екзистенциални заплахи.

Погледнато през “Бардо” това не е предизвикателство, от което да се страхуваме, а по-скоро възможност за разкриване на един нов и много по-добър свят.

Само ако повече хора знаеха какво точно означават “Бардо” и апокалипсис! Несигурността разбира се няма да изчезне като с магическа пръчка, НО способността на хората да процъфтяват в среда на промяна би се подобрила фундаментално.

Кинцуги – прегърни несъвършенството!

И сега се прехвърляме на друго място от Изтока – в страната на изгряващото слънце, Япония. Известна е с естетиката си по отношение на промяната и непостоянството.

В Япония ще чуете две думи – Уаби – саби и Кинцуги.

Уаби – саби e любовта към несъвършенството и преходността на всички неща.

Уаби – саби представлява пътят към мъдростта и успеха в Япония или с други думи: да си в мир с твоя постоянно остаряващ „Аз“ и вечно променящия се свят.

Уаби – саби не се опитва да запази нещата такива каквито са, нито пък да ги зачеркне, захвърли, когато не вървят по предварителния план.

КИНЦУГИ е занаят, при който със златно лепило се поправят счупени съдове.

Той е вдъхновил и философията Кинцуги – да виждаш красотата в… счупеното. При този занаят счупените парчета се залепват така, че нишката прави съда по-красив от несчупения оригинал.

И двете философии Кинцуги и Уаби – саби виждат и оценяват, насърчават промяната като нещо здравословно, положително и дори вдъхновяващо.

Да, промяната си е жив хаос.

Няма ли да е по-добре ако хората се подкрепят, окуражават взаимно, докато минават през трудните неща, вместо да се опитват да ги прикриват? Не можем да изтикаме промяната в ъгъла, да се правим, че не я виждаме.

На никой от западните езици, а и от славянските няма еквивалент на двете думи. И въпреки че тази дупка не може да бъде запълнена, то това не означава, че всеки не може да си сътвори собствения нов сценарий.

Само ако всеки се престраши да интегрира тези концепции в живота си, те да станат част от деня, тогава ще се прояви и новият сценарий за цяло едно общество.

Плевнята ми изгоря и сега мога да видя луната. – Мизута Мазахиде, японски поет, 17-ти век

Coddiwompling – лекарство за справяне с житейската лудница

Вероятно повечето ще си кажат, че е поредната изчанчена глупост, но почакайте…

Думата няма да я намерите в речника. Тя е част от английския сленг и означава „да пътуваш целенасочено към…НЕясна, НЕпозната дестинация“.

Шантаво нали?

Coddiwompling e не просто да се изгубите, а да бъдете изгубени – с вълнение и умишлено още от самото начало. Може да влезете в такъв режим по пътя към мечтаната работа, която не сте и знаели, че съществува.

Основното – coddiwompling се ръководи от цел, смелост и автентичност.

И се сблъсква с традицията, противоречи на всички проповеди на днешните „разбирачи-пътеводители в живота” – действието, да направиш нещо е фиксиран етап, а да стигнеш някъде е предварително набелязана дестинация.

Само че „нещо-то“ и „някъде-то“ непрекъснато се развиват, постоянно се променят и това е същността на живота.

Всеки, който e поел към coddiwompling e спокоен, защото не чака да „стане“ някой, не чака да се случи нещо друго. Изоставил е стария сценарий като ненужен багаж и си проправя собствен път.

Чувства с комфортно да се изгуби, защото знае, че именно това е етапът, където се появяват истински ценните възможности. Непрекъснато включва в новия си сценарий нова информация какво е и какво би могло да бъде, вместо да се поддава на това какво е било в стария сценарий.

Такъв човек е олицетворение на постоянната промяна.

Всеки ден всеки е изгубен по някакъв начин. И все пак, когато промяната ни удари, можем да превъртим играта от „чувствам се ИЗГУБЕН“ към „чувствам се като НЕЗАКОТВЕН“.

И когато се отворим към настройване към постоянна промяна, развием този начин на мислене, тогава възвръщаме ориентацията си, докато впрягаме силата, идваща от изгубването.

Как да се изгубите проактивно и креативно всеки ден

Има много начини да го направите и може да започнете с ментални упражнения:

Тренирайте мислене на ПЪТЕШЕСТВЕНИК.

Не е задължително приключенията ви да са в буквалния смисъл с дестинация. Дори и да се ограничават до апартамента, двора на къщата, квартала, запитайте се:

• Какво нося със себе си?
• Какво наистина знам за всичко, което ме заобикаля? В противовес на: това, което мисля, че знам или ми се иска да знам.
• Какво не знам, но бих могъл да спечеля от разучаването и изследването?

Обърнете внимание на първата емоция, която се отприщва, когато се появи промяна. Криза ли виждате или отворена врата? Апокалипсис или „Бардо“?

„Останете“ в тези чувства и се запитайте, защо те са се превърнали в естествено отключващи се. Какво ще стане, ако тествате нещо алтернативно?

Правете редовно САМОРЕФЛЕКСИЯ.

Опитайте с примерно такива въпроси:

• Когато сте дезориентирани, как се чувствате обикновено – фрустрирани, изплашени или любопитни?
• Склонни ли сте да виждате заобиколните маршрути като неприятност или интересно приключение?
• Когато се сблъскате с несигурност, кой или какво ви заземява и ви помага да намерите пътя си?
• До каква степен други култури и традиции са фактор във виждането ви за света? По какъв начин тези сценарии са различни от вашия?

Записвайте си прозренията, останете будни и интегрирайте тези аха-моменти в чисто новия ви сценарий.

И накрая оставям едни окуражителни думи на любимия ми съвременен португалски писател Педру Шагаш Фрейташ:

ИЗгубете се в живота, за да не ЗАгубите живота си!