5 пъти преправя автобиографията и 10 пъти отвори и прочете обявата за регионален мениджър на голямата компания за бързооборотни стоки. И пак НЕ се престраши да кандидатства.
Има опит и то солиден, но онова изискване за свръхвисоко ниво на владеене на Ексел не го покрива съвсем. Справя се с Ексела, но пивот таблиците са сякаш непреодолим Рубикон.
Дали пък да не изкара Ексел курс за напреднали?
Така минават дните в предъвкване на ситуацията и НИЩОправене… Пълен и дяволски дълбок БЛОКАЖ!
Сигурна съм, че много хора се припознават в картинката, особено ЖЕНИ. Пъкленият и важен въпрос тук е:
Екселът ли слага пръта в колелото или нещо друго?
Няма да се впускам в разсъждения за трудовия пазар, изискванията, професионалното усъвършенстване, а ще разкажа една кратка история.
Тя дава толкова недвусмислен отговор на важния въпрос, че трудно ще изровите контрааргументи.
И така, герой в историята е Шерил Сандбърг.
Следящите развитието на тех компаниите я познават като главния оперативен директор на Фейсбук в продължение на 14 години. През 2022 година напуска поста.
Тя се превръща в една от най-влиятелните жени в технологичния свят. Създава движението и общността “Lean In” с главна задача да насърчава лидерството сред жените, реализацията на потенциала им в работата и да защитава правата им.
Заради авторитета, опита и подкрепата си за дамите изнася много мотивационни речи на конференции, обучения.
НО на едно такова събитие самата тя научила ценен урок. Съвсем неочаквано за нея. Усетила го като челен удар в стълб.
Темата била „Какво трябва да направят жените, за да достигнат до върховете на професията си“
Пред няколкостотин мъже и жени в убедителния си и заразяващ стил Шерил Сандбърг заявила категорично:
“Жените трябва да се учат от мъжете. Не че мъжете са по-умни. Изобщо не са и в това е проблемът. Не са мъжете тези, които дърпат назад жените. А жените задържат, възпират жените.
Жените са по-умни от мъжете и това е проблемът. Те слушат по-внимателно какво се говори. Те отговарят по-внимателно и задълбочено. Те се ангажират повече, решават казуси.
Мъжете не правят нищо от това. Не слушат никого, а се концентрират върху това, което искат. И нещата им се получават.
Защото те не са така ограничени като жените.”
Накрая казала, че има богат опит от първа ръка. Заради професионалния й път просто няма как да се усъмниш.
След речта си Шерил Сандбърг се заговорила с една жена. Попитала я какво мисли за казаното. Жената буквално я застреляла с прозрението си:
Разбрах, че трябва да започна да вдигам ръка, дори и когато не мисля, че е правилно
Шерил Сандбърг полюбопитствала искрено какво точно има предвид.
Жената отвърнала без притеснение:
Вероятно даже не сте и забелязали. В края на речта си казахте, че ще отговаряте на въпроси. И всички, мъже и жени, вдигнаха ръце.
След 20 минути казахте, че ще отговорите само на още 2 въпроса. След като го направихте, всички жени спряха да вдигат ръка. Но мъжете пак вдигаха ръка и Вие продължихте да отговаряте на въпросите им.
Жените спазиха правилата и НЕ получиха отговори на въпросите си. Мъжете нарушиха правилата и получиха отговори на въпросите си.
Това научих:
Трябва да вдигам ръка, дори и когато мисля, че е грешно.
Шерил Сандбърг стояла безмълвна. Защото не била и забелязала какво е сторила. Не забелязала какво направили всички жени в залата.
А самата тя е жена, че и защитник на правата на жените. И след като тя не е забелязала, то какъв шанс имат въобще другите жени?
Нищо чудно, че мъжете имат повече власт.
Имат я, защото не питат никого за разрешение!
Те просто продължават напред и правят каквото искат. Не се страхуват толкова, че ще сгрешат, колкото една жена се тормози.
За тях резултатът винаги е бил по-важен от това да постъпват правилно.
Всъщност точно това имала предвид Шерил Сандбърг като казала, че най-големият ПРОБЛЕМ на жените са… ЖЕНИТЕ.
Единственото, което ги спира, са самите те!
Те са твърде умни. Съобразяват се с всички правила. Отдават значение на всеки детайл. Притесняват се дали постъпват правилно.
Това е големият проблем!
Ако сте захапали кукичката на заглавието на статията и във вас се е надигнало възмущение, то сега, накрая вече мога да го кажа по-ясно:
Всъщност проблемът НЕ Е в мисленето, а в ПРЕМИСЛЯНЕТО!
И въпреки че написаното може да звучи феминистко, то НЕ Е, защото всички можем да се поучим от историята.
Кой не е имал моменти, в които сам се е спирал – не е кандидатствал за позиция, не си e поискал повишение на заплатата, не е поканил момиче на среща?
Всичко заради премислянето.
Доста лесно можете да хванете кога сте се заорали здраво в батака – по 3 основни проявления:
Мислене „Всичко или Нищо“
Виждате ситуацията или черна, или бяла. Вместо да разглеждате както доброто, така и лошото, сте склонни да анализирате дадено събитие само от гледна точка на това, че е пълен успех или пълен провал.
Катастрофично мислене
Гледате на нещата по-зле отколкото са в действителност. Например се главоболите, че няма да вземете изпит в университета. После ви разтриса мисълта какво следва от това – няма да завършите образованието си и няма да си намерите работа. Така се вкарвате в опасна тревога за нереалистичен най-лош сценарий.
Прекалено генерализиране
Тук обосновавате правило или очакване за бъдещето с едно единствено или случайно събитие от миналото.
Вместо да допуснете, че са възможни различни резултати, избирате да приемете, че определени неща „винаги“ ще стават или „никога“ няма да стават.
Закачането на едно минало събитие към всяко бъдещо води до премисляне и тревога за неща, които могат изобщо да не се случат.
КОГА последно си бихте спирачките САМИ и какво изпуснахте?
