Четенето на книги дарява свобода – буквално!

„Но във затвора попаднал на хора и станал човек.“

Спомняте ли си строфата от стихотворението „Песен за човека“ на Никола Вапцаров?

Неслучайно започвам с нея, защото тя придобива истински смисъл заради историята в тази статия.

Ще си позволя и кощунството да сменя една дума от строфата – Но във затвора попаднал на КНИГИ и станал човек.

КНИГИ и Затвор…

Съчетанието звучи като оксиморон, но се оказва, че затворът е най-естественият дом, благодатната почва за чудото на живота, което само книгите могат да сътворят. В затвора се проявава най-ярко тяхната сила да променят човека, да осветят пътя му и да го поведат напред и нагоре.

Ако сте любопитни, очаква ви една изумителна история за благотворното и трансформиращо влияние на книгите в живота на човек, озовал се в затвора.

Да, затворите са адът на земята, при това претъпкани. Без значение за коя част от света става дума.

Пълнят се с нови затворници, но и стари се връщат като у дома си. Времето там е време, прекарано с престъпници. Това е „средата, семейството“, единственият затворен свят. Кръг, от който много често няма излизане.

Естествено изскачат въпроси – въглени:

• Как да се промени това?
• Как да бъдат реабилитирани тези хора, нагазили дълбоко в тинята, след като за тях няма стимул за промяна?
• Как да им се покаже, че навън има свят, който не е само да извършваш престъпления? Свят с повече възможности.
• Как обществото да ги тласне към съзнателна и отдадена грижа за собствения живот и този на другите?

Ключът е обществото да намери начин да ги стимулира, да подхрани желанието им за учене!

В Бразилия са го измислили – чрез програма, наречена „Изкупление чрез четене“. Когато затворник прочете книга, съкращава присъдата си с 4 дни.

Книгите не са случайни, а от утвърден списък – художествена литература, философия и наука. Затворниците имат месец време за четене и след това трябва да напишат есе, за да покажат, че са разбрали книгата.

Есето трябва да е написано четливо, свързано и смислено и да няма корекции. Те имат право да направят това с 12 книги за година или всеки месец по една.
Това означава да намалят присъдата си с до 7 седмици.

Освен това могат да отработват до 1 година от 7-годишна присъда и до 2 години от 14-годишна присъда.

Както и да го погледнем има чисто практична причина един затворник да чете книги – за да излезе по-рано от „райското място“.

Книгите ще му върнат лелеяната свобода.

В същото време обаче докато четат, затворниците научават, че съществува и друг начин на живот. Усвояват навика да четат книги, за да придобиват знания. Разбират, че има и други възможности във външния свят.

Адвокатът от Сао Пауло Андре Кехди ръководи проект за даряване на книги за затворници. Казва, че това е начинът лишените от свобода да напуснат затвора по-просветени и с разширен поглед за света. Убеден е, че всеки от тях ще си тръгне като по-добър човек.

Вероятно дяволът на съмнението сега ще зачопли много хора:

Действително ли книгите могат да трасформират така човек и то на такова ужасно място?

Логично е затворникът да е завладян от цялата гама чувства – желание за отмъщение, обезверяване, загуба на смисъл.

Доказателство за силата на книгите са обратите в живота на Ървин Джеймс.

От закоравял двоен убиец до професионален журналист на „Гардиън“ и писател

Когато е на 7 години, майка му загива в катастрофа. Тогава го разделят от сестра му, която е на 20 месеца. От мъка баща му изпада в тежка алкохолна зависимост. Целият му гняв се обръща в насилие както към следващите жени в живота му, така и към сина му.

Неминуемо Ървин хваща от малък кривите пътища в живота – извършва първото си престъпление на 10 години (взлом в сладкарница). Колелото така се завърта, че той получава 53 присъди, като последните две са за убийство.

Ръководещият делото съдия Отън го описва като „брутален, порочен и безчувствен“. Осъжда го на доживотен затвор (тогава Ървин Джеймс е на 27 години) със срок от минимум 14 години, впоследствие удължен на 25 години от министъра на вътрешните работи.

През 1998 година Ървин Джеймс започва да пише от затвора за „Гардиън“.

С колонката си „Животът отвътре“ се превръща в един от най-авторитетните гласове по въпросите на затворите в Обединеното кралство. Последният му материал в нея е през 2004 година, когато след 20 мъчителни години в затвора е пуснат на свобода.

2003 година издава първата си книга – „Животът отвътре: бележникът на един затворник“. Втората „Началото: от затвора до предсрочното освобождаване“ се появява 2005 година.

2016-та събира спомените от преживяното и размислите си в „Спасяем: мемоари за мрак и надежда“

За времето на изпитания, борбата за живота и книгите като пътеводител в тъмнината Ървин Джеймс разказва:

„Лош ли съм роден? Бях обсебен от този въпрос. Седейки в килия за първи път, с легло, кофа и решетки на прозореца, нещата бяха невероятно мрачни. Бях изправен пред най-лошите части от себе си.

Ние хората имаме долни инстинкти и в някои от нас прораства враждебността. Губим контрол – нараняваме и причиняваме вреда и болка.

Съветът ми към всеки в такава ситуация е да разбере защо се е случило и да се погрижи никога повече да не се случва.

Без значение присъдата – дълга или кратка, проправете път, който ще ви даде смисъл. Най-важното нещо е да не изпадате в самосъжаление. Обществото изисква да сте тук.

Докато сте в затвора, тялото ви е в плен, но умът ви е свободен – свободен да прави правилните избори.

Вместо да позволя чувството за вина да ме унищожи, аз го използвах, за да оправдая живота си. Исках да спася нещо от развалините, които причиних.

Няма извинение за престъпленията, но ми се струва, че е по-сложно отколкото това, че всички хора сме лоши.

Първите седмици и месеци не даваха и минимални сигнали, че животът в затвора би могъл някога да поправи дълбоко вкоренените в мен неадекватности.

Но поне можех да чета.

В началото използвах книгите, за да е зает умът ми, да избягам от непосредственото състояние. Книгите са страхотно бягство от всяка трудна ситуация в живота.

Но след това, отново чрез Джоан Брантън* се научих, че книгите могат да ти помогнат да мислиш ясно, да разсъждаваш и да разбереш как искаш да живееш.

*Бележка: Психоложката, с която е работил интензивно, и която го е насърчила да започне да пише.

Четенето може да промени начина, по който мислиш за живота и при най-тежките обстоятелства – това стори с мен.

Книгите ми помогнаха да открия мястото си в света.

Без преувеличение мога да кажа, че те вероятно са истинската причина да остана жив в затвора.

Имах и малко опит със споделеното четене – с учител, запален по Шекспир, който направи в затвора малка група за четене на Шекспир. Обичах да чета пасажи заедно с другите в тази група и да ги обсъждаме. Това превърна пиесите и сонетите в наистина живи.

В затвора срещнах и поета Кен Смит, който беше поканен от библиотекаря. Смит организира група за споделено четене за 12 от нас. Беше брилянтен и толкова щедър човек!“

Книгите с най-голямо влияние в живота му не са изненада:

• „Затворници на честта: Аферата Драйфус“ – Девид Люис
• „Престъпление и наказание“ –  Фьодор Достоевски
• „Един ден от живота на Иван Денисович“ – Александър Солженицин
• „Борстал“ – Брендан Бехан

С прочитането на тези книги Ървин Джеймс не е откупил мечтаната свобода.

Но те откриват пред него големия и чуден свят на литературата.

Чрез тях той успява да види ситуацията си в съвсем нова светлина, да я разбере и по-важното – да я преобърне.

Книгите му вдъхват и смелостта да започне сам да пише.

Ще завърша тази статия отново с негови думи:

Творчеството ми даде вътрешна стойност, която никога преди не съм имал.
Написах себе си от най-дълбоката, най-тъмната дупка.

Кои книги промениха живота ви, дадоха ви нова перспектива?