“Катерино моме, СЕВДА голема, севда голема, беля голема.
Кога минаваш край наште порти, портите хлопаш, кучета лаят.”
Не ще да е лесна работата с такваз мома и животът показва, че тя е като магнит за момците. А в нейния огИн най-лесно изгарят тия, които се пишат ербап.
Защото разумът предава ключовете, капитулира безусловно, когато на хоризонта се появи това чудо…
Какво означава СЕВДА?
СЕВДА – любим човек или иначе казано изгората, либето.
Не е случайно, че се е пръкнало име както за жена – Севдалина (накратко Севда), така и за мъж – Савдалин. Разбираемо празнуват на 17-ти септември – Вяра, Надежда и Любов.
Като чуя Севда, аз се сещам за героинята от романа “Време разделно”, която във филма беше поверена на Аня Пенчева. Изигра я брилянтно според мен, защото изкара целия пламък, страст и противоречивост, които носи и самото име.
Останалите значения на думата се въртят съвсем естествено около познайте – лИбоФта!
Не мож я потули, седи като сита въшка на чело или както казват грузинците “Любов, огън и кашлица не могат да се скрият от хората.” Поговорката ще срещнете в различни вариации.
Затова СЕВДА означава и ЛЮБОВ, любовна мъка, страст.
Думата е прелетяла в българския от арабски (saudā – означава черна мъка, копнеж, меланхолия) през турски – sevda. Това е причината често хората да имат предвид по-скоро несподелена любов.
Вероятно оттам се е родил изразът “Хвърлям СЕВДА на някого” – харесвам много, обиквам някого.
Залибил бей си момиче,
горе в горната майъла,
СЕВДА си хвърлил на него.
Народна песен
Третото значение малко сваля градусите на пожара.
СЕВДА е желание, намерение, стремеж да направиш, осъществиш нещо.
“Кортенци селяни, направиха си нова черквица и с нова СЕВДА поискаха да си имат един що-годе даскал, какъв ще бил да бил, да знае там в черква да попейва и то им стига.”
Илия Блъсков, “Злочеста Кръстинка”
Метнали ли сте тайно СЕВДА на някого?
