Не пожелавам на никого да се озовава в ГÈНГЕРЛИК, още по-малко да замръква. Защото когато си там, имаш чувството, че си на тайния събор на дяволите и техните роднини – вампирите.
Наобиколили са те и каквото и да правиш, не можеш да пробиеш кордона, няма измъкване. Направо като кадър от клипа на “Трилър” на Майкъл Джаксън.
И сега, след като косъмът ви се е изправил, нека кажа:
Какво означава ГÈНГЕРЛИК?
Запустяло място, обрасло с гъста трева и тръни
“А помниш ли гèнгерлиците? Какво бяха тия гèнгерлици? – Тръне. Прости магарешки тръне. Пролет започват да растат, още зелени, ниски като трева. А по-късно стават високи, гъсти, като съща гора.”
Йордан Йовков, “Вечери в Антимовския хан”
И понеже тревясалото място се асоциира със загуба, изоставеност, то оттам се ражда и второто значение на думата.
Нещо отива нахалост, губи се.
Най-често в района на Сливен казват “Отиде на гèнгерликя.”
Думата произлиза от името на едно бодливо храстче.
Айтоският клин (А. aitosensis), наричен ГЕНГЕР в разговорния език, е включен в европейския списък на редките, защитени и ендемични растения.
Намира се в местностите “Трите братя” и “Казаните” около град Айтос, обявени за природна забележителност през 1972 г.
А пък ГÈНГЕР идва от арабски през турски и означава ТРЪН.
Думата я свързвам с едни много живи спомени – няколкократните загубвания по пътеките в Стара планина.
Колкото повече групата се опитваше да намери пътя, толкова повече се заораваше в трънаците. И точно, когато бяхме на ръба на отчаянието, провиждахме посоката, която ни отвеждаше по тъмно в хижата.
Кога последно се забихте в ГÈНГЕРЛИК и къде беше?
