Не ни е обещано, че ще е честен и справедлив. Животът. Той поднася тортички, но по-често сервира лимони киселяк!
На второто обикновено се мръщим и надигаме вой и писък до небето, защото не може все на нас тия „красотни“ дарове да бутат в лицето, нали!
Но има едни други хора.
Те вземат лимоните и ги изстискват така, че им се получава… престъпно добра лимонада. Толкова добра, че кара другите да я мислят за кайпириня. Да искат непременно да я опитат и да се научат да я правят по същата рецепта.
Това са Майсторите на лимонадата, наречена Живот заради самия Живот.
Тази статия е за такъв Майстор – ЖАН (Джанго) РАЙНХАРД, смятан за един от най-великите китаристи на всички времена.
Той е първият европейски джаз музикант с постижения в жанра на китарата.
Китарата: магическият ключ към непредсказуемия свят на джаза
Роден е на 23. януари 1910 година в Либерши, Белгия в ромско семейство (от групата на манушите) с баща музикант и майка танцьорка – акробат. Бащата бяга от военна повинност и детството на Жан минава в странстване в повечето време във Франция, където и остава като възрастен.
За едно дете номадският живот не е най-прекрасният, но както винаги има шоколадов бонбон – компенсация. Малкият Жан всеки ден е потопен в ромската музика и от големите се учи да свири на китара, банджо и цигулка.
На 13 години вече смогва да си изкарва прехраната с музика. На 18 има достатъчно пари, за да си позволи и да се ожени. Двамата с жена си се преместват в малка дървена каравана. Тя обичала да прави цветя от хартия и целият подвижен дом бил пълен с тях. През октомври 1928 година една нощ се катурва свещ и караваната пламва за минути.
Райнхард успява да измъкне съпругата си от огнения ад, но цялата му лява страна на тялото е обгорена. Лекарите в болницата са твърдо на мнението, че левият му крак е за ампутация. Когато разбира това, той веднага напуска. В следващата една година упорито тренира и отново прохожда.
Без значение усилията обаче два от пръстите на лявата ръка остават парализирани. Напълно безполезни – с тях не можел да свири. Изглежда кариерата му е необратимо пресечена и той няма шанс да продължи напред с любимата музика…
Спасението дебне отвсякъде!
НО ето, че идва 1930 година – американският джаз завладява Франция и Европа. Това е музика, която никой до онзи момент не е чувал. Руши всички установени правила и създава напълно ново звучене. Когато Райнхард чува тази музика, нещо в главата му прищраква. Казва си:
„Щом джазът може да прегазва законите така, тогава какво спира мен да го направя. Не е задължително да свиря като другите.“
Изоставя банджото и цигулката и прегръща здраво, с любов и завинаги… КИТАРАТА. Животът му на музикант се променя – разбитият път без изход става широк, павиран от волята, страстта и отдадеността на Райнхард.
И въпреки че лявата ръка е толкова пострадала, прави нещо невиждано дотогава. Развива собствена техника на свирене на китара като използва само показалеца и средния пръст на ръката. Наречена е „гореща джаз китара“ и се превръща в музикална традиция на френските роми.
Пренасяйки неповторимия си начин на свирене в джаза и като добавя ромското звучене, Райнхард твори магична музика – джаз, различен от афроамериканската традиция. И ако джазът е нещо ново тогава, то неговият е бил най-новият вид джаз.
За музиката, пленила сърцето му, казва:
„Джазът ме привлече, защото в него намерих съвършенство и инструментална прецизност, които обожавам в класическата музика, но които популярната музика не притежава.“
Талантът, който е по-голям от света и не признава никакви граници
През 1934 година среща цигуларя Стефан Грапели, с когото сякаш са създадени да свирят заедно.
Правят квинтет (контрабас, цигулка и три китари) „Hot Club de France“, а славата му избухва в десетилетието преди Втората Световна Война. Музикантите са затрупани от ангажименти – концерти в зала „Олимпия“, гастроли в цяла Европа, турне в САЩ по покана на Дюк Елингтън.
Джанго не взема китарата си в Америка, защото иска да види качеството на американските и си купува първата електрическа китара. Свири в „Карнеги Хол“, но на втория концерт не се явява. „Изчезва“ мистериозно и това кара американците да не забравят обидата дълги години.
След като се връща във Франция казва, че американските китари издавали звук на празни саксии. И все пак, престоят в Америка го очарова и вдъхновява. Затова кани по-късно за участие в квинтета американски музиканти като Луис Армстронг и Колман Хоукинс.
Джанго Райнхард е благословен и с други таланти. След много години изпитва носталгия към свободата от скитническия живот, затова често преспива в караваната. И междувременно започва да рисува голи женски фигури, които силно напомнят стила на Модилиани.
През 50-те години нагазва в нови води благодарение на джаз клуба „Сен Жермен Де Пре“ – любимото място на млади ентусиасти, които развиват стила „Бибоп“. За него е характерно бързото темпо, виртуозното владеене на инструментите и импровизация на почти космическо ниво.
Бибопът лепва като ръкавица на Райнхард – той смело се втурва в приключението и навлиза бързо в модерните музикални форми. Импровизациите му не остават незабелязани и американският музикален продуцент Норман Грантс му предлага турне в Щатите.
За съжаление то остава само план, защото на 16. май 1953 година джазменът умира от мозъчен кръвоизлив, само на 43 години!
Как да станеш безсмъртен: отваряш своя уникална страница в музиката
Джанго Райнхард оставя следа в музиката, която не може да се сбърка. Музикалните му идеи, начинът на свирене се възраждат за живот отново и отново, трансформират се в стилистика, която наричат jazz manouche.
Огромно уважение към него изпитват не само джаз музикантите, но и много от други жанрове като кънтри и рок.
Уили Нелсън, негов почитател доживот, пише в мемоарите си:
„Това беше човек, който промени музикалния ми живот, като ми даде изцяло нов поглед върху китарата и, на още по-дълбоко ниво, върху връзката ми със звука …“
Докато правех този материал често се изкушавах да разкажа повече за живота на Джанго Райнхард – потънах с часове в историята.
Толкова много е написано за него и особено задълбочено за музиката му и влиянието й. За щастие има и безброй видеа с най-популярните композиции както в негово изпълнение, така и на съвременни музиканти.
Ако сте се заинтригували, очаква ви пътешествие, което няма да искате да свършва. Ще търсите още и още подробности, ще слушате музиката.
Реших да не се разпростирам в разказа и защото идеята ми е друга. Това, с което започнах.
За Лимоните и Лимонадата…
На джаз музиканта се случва нещо, което не може да промени. Колкото и упорито да тренира, двата пръста на лявата ръка си остават неподвижни.
Можел е лесно да се подхлъзне и:
- Да оплаква съдбата си и да се счита за ощетен доживот.
- Да се примири – да приеме съвета на докторите и да жертва крака си.
- Да се опита да свири колкото може и както може в коварния капан на ограниченията. Без да чупи музикалната традиция, само в коловоза.
Вместо това избира:
- Да види в проблема възможност – тривиално, но работи. Превръща увредената си ръка в инструмент, с който сътворява неповторим стил на свирене. Джанго стилът е не просто различен, а променя посоката на джаза до неузнаваемост.
- Да не спира да експериментира с музиката и да пренебрегне всякакви норми. Нещо като да свириш на небесната сцена – няма таван, няма граници и всичко е отворено към безкрая на въображението и изобретателността. Казват, никое от соло изпълненията му на живо на китара не се повтаряло!
- Да търси непрекъснато и да работи с толкова различни музиканти, за да творят заедно музика. Такава, която оставя наследство, вдъхновява и увлича последователи, които я развиват.
С две думи: Взема с любов всички лимони, които му поднася животът, и ги превръща в прекрасна МУЗИКАЛНА ЛИМОНАДА. А рецептата споделя щедро с толкова много хора, че днес можем да се наслаждаваме на нейните красиви варианти в цял свят.
В България в стила хот джаз се впускат например Acoustic Soul Jazz Band.
