Само да замените Н с Ш в думата КАУН, получавате място, където ще ви покажат кон боб яде ли, къде зимуват раците и ще почувствате осезателно “живота с грубите лапи челични”. Излизането от това място често е мираж.
Неведоми са дяволските пътища словесни… Защото кауН е безобидна или по-скоро сладка дума в буквалния смисъл, защото означава:
ПЪПЕШ
И както си мислех, че това е обикновена дума и текстът ми ще стане скучен като реч на Тато на партиен конгрес, така се оказа и доста цветна.
Паднах възнак от почуда как такава блага дума се е сдобила с черен като въглен негативизъм, генерирал 2 значения, които описват потресаЮщи образи:
Изключително глупав и некачествен човек
Селски пръч, измамник
Надграждането не спира дотук. Защото КАУНЬ (с произход от турски) се е превърнал в нарицателно за човек от определен град:
Хасковлия, който изчаква да останат 3 секунди до края на зеления светофар, за да тръгне, та да те набута.
Този образ не населява само народната реч, а е увековечен.
В центъра на Хасково, на площад “Атлантически” има скулптура от месинг “Хасковски каунь”, изработена през 1999 г. от Господин Тенев-Гуспата и колектив.
Не знам за вас, но аз усещам дълбока ирония между това творение и локацията.
Скулптурата се състои от 3 части:
Пъпеш
Каца – символ на узряването и ферментирането на човека
Мъж с голяма глава, малки крайници и усмивка от ухо до ухо, облечен в народна носия, с калпак и закичено цвете
Мъжът е представен като изскачащ от разкъсания каунь и в същото време е насаден в кацата.
Той е самият хасковлия – винаги усмихнат, весел, приветлив, готов за делови срещи, за партньорство в работата, за купони и мухабети, приветстващ с широко отворени обятия всички свои съграждани и гости на града.
Е, както се вижда първо се почва с лютото и горчивото и накрая си имаме един доста симпатичен типичен гражданин на Хасково.
Чувството за самоирония, почитта към карикатурата и шаржа на хората от този град са толкова силни, че те са учредили и “Ъкъдемия Каунь”.
На “Каунь Фест” Ъкъдемията връчва и премии от Национален Книжовен Конкурс, както и наградата “Баш Каунь”.
В Хасково казват, че КАУНЬ си е направо звание.
Познавате ли някой достоен носител?
