Сите стоят пред Ганка кат изтукани, че друг път не видели таквиз вежди – ГАЙТАНИ. Щом ги игриво повдигне и със очи палаво намигне, на мужкарци краката омекват и думи от уста им не текват.
Явно таз мома е благословена с особена красота, защото….
📌 ГАЙТАНИ казват на вежди, които са източени, красиво извити.
„Пет години ходих… гряха ми в премежди
две очи небесни под гайтани вежди.
– Тия, що ги знае селото ни цяло…
Па кое да бъде, за Павлета гряло!”
Пейо Яворов
Павлета делия и Павлетица млада
Прелестните извивките хвърлят мост и към другите две значения на думата.
📌 ГАЙТАН е плетен шнур, с който се обшива, украсява народна носия от тепан домашен вълнен плат (бало).
Оттук идва и гайтанджия – занаятчия, който е произвеждал и продавал гайтани.
“Гайтанджиите забухаха гайтана на камъните при чешмите, засноваха хора по улиците, настана движение и живот, градът бръмна от обикновената си смесена шумотевица.” – Иван Вазов, “Под игото”
📌 ГАЙТАН е сватбен накит, изплетен от вълна или коприна и обшит със сребърни пари, който се поставя на главата на невястата и се спуска по гърба та чак до полите.
Думата има коренче в латинския – gaitanum (колан, каиш) и е прелетяла в българския през гръцки (γαιετανόν) и турски (gaytan).
